НЕСЪОБРАЗНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЪОБРА̀ЗНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на несъобра̀зен. Парадоксалната несъобразност още повече засилва впечатлението. Ждрело в долина всеки проумява, но рядко се среща същинско ждрело по ръба на едно било. П. Делирадев, В, 128. На Запад са увели в чърквите музика в VIII в, макар и да са ся много противили на такава несъобразност. З. Петров и др., ЧБ (превод), 64.

2. Обикн. мн. Нещо, което е несъобразно, несъответно, неподходящо за даден случай или за определени условия. Та тук всичко състои от противоречия, от нелогичности, от изумителни несъобразности. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 42. Не само в идеята за вечното възвръщане, но и в Нитчева "свръхчовек" има несъобразности и противоречия. П.П. Славейков, Събр. съч. VII, 22. В смешната сатира поетът са смее над забележени някои несъобразности на понятия и на постъпките хорски с туй, което тряба да бъде против, което не тряба. Т. Шишков, ТС, 175.