НЕСЪРАЗМЕРНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЪРАЗМЀРНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Отвл. същ. от несъразмерен (в 1 знач.); несъответствие. В историята на всяка нация има, разбира се, случаи на загинали преди или в разцвета си одарени личности. Но това, което се хвърля в очи у нас, то е, че тук те изобилствуват в страшна несъразмерност в сравнение с големите страни. К. Константинов, ППГ, 198. Отпечатък на тая несъразмерност носи и поведението [на генерал Паренсов] в София. Несъразмерност между способностите му на обикновен офицер от генералния щаб с неговата претенция да играе голяма историческа роля в новата държава. С. Радев, ССБ I, 171.

2. Отвл. същ. от несъразмерен (във 2 знач.); непропорционалност, нехармонич‑

ност. Но всичките изображения носят безжизнен, монотонен и неизменим печат, присъщ на византийската живопис; всичките лица си приличат едно на друго,.., несъразмерност на частите, съвършено отсъствие на истината. Ив. Вазов, Съч. ХV, 27. Такива очи той беше виждал на една картина в Дрезденската галерия.. Тогава му направи впечатление, че очите са по-големи от обикновените и като че ли запълват цялото лице на портрета и въпреки несъразмерността, те бяха чудно хубави. Д. Кисьов, Щ, 13.