НЕСЪСТОЯТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЪСТОЯ̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Книж. 1. За длъжник — който няма възможност, средства да плаща, да изплати дълга си. Несъстоятелен длъжник. Несъстоятелен съдружник.

2. Обикн. за обвинение, възражение, обяснение и под. — който не е подкрепен с достатъчно доказателства и не убеждава; неприемлив, неубедителен. Вие очевидно правите опит да подхвърлите тия документи, за да изградите срещу нас несъстоятелно обвинение. А. Каралийчев, НЧ, 88. Перущенци прибързано бяха повярвали на несъстоятелните обяснения на двете заптиета. И вместо да ги запрат, пропуснаха ги, за да изпълнят те съдбоносните поръчения на пашата. Г. Караиванов, П, 25. Дринов му [на Н. Геров] отговарял твърде остро, оборвайки несъстоятелните възражения на един закоравял привърженик на старината. М. Арнаудов, БКД, 214. Несъстоятелен предлог за отсъствие.