НЕСЪЩЕСТВУВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЪЩЕСТВУ̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е налице, който не съществува. Той [Игнат] знаеше, че ще го пуснат, че приставът го смяташе за много прост, когато го плашеше едва ли не с бесило и бръщолевеше някакви членове на несъществуващ закон. Кр. Велков, СБ, 78. Несъществуващо село.