НЕТИПИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕТИПЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не притежава черти, свойствени, типични, характерни за група хора, явления, предмети. За главен герой на своята повест Ем. Станев избира дребнобуржоазен герой, .. Закъснял представител на дребнобуржоазна романтичност и непрактичност, нетипичен,.., този образ се разгръща при нетипични обстоятелства. С, 1951, кн. 3, 183. Микробите, които по-рано се приемаха за нетипични клетки, сега се разглеждат като сложни организми, единство от множество вирусни частици, всяка от които може да даде начало на нов микроб. РД, 1950, бр. 240, 2. // Който не е типичен, присъщ, характерен за някого или за нещо; нехарактерен. Това поведение е нетипично за него. Нетипични прояви на болестта. Нетипично поведение. Нетипична растителност.