НЕТИПИЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕТИПЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от нетипичен. Тази тяхна [на чехите] характерна нетипичност [смесица от най-разнообразни племенни черти] се усилваше от плахите погледи, от наивността и любопитството на едни и от безцеремонната бъбривост и високия говор на други. М. Кремен, РЯ, 223.