НЕТЛЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕТЛЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Църк. За мощи и под. — който не подлежи на гниене, на разлагане, на изгниване. Аз го [Ив. Рилски] славословя и му се покланям благоговейно, не толкоз за неговите чудотворства и не за благовонния дъх на нетленните му мощи, .., а за това, че той е бил поет, та е намерил тия красни места за жилище. Ив. Вазов, Съч. ХV, 18. Нашата православна църква има мощите нетленни на святите и святите икони, които правят чудеса не на всекиго, но само на тия, които имат искренна и истина вяра во Исуса Христа. ЦВ, 1859, бр. 433, 2.

2. Прен. Книж. Който съществува вечно, който не умира, не изчезва, не свършва; вечен, безсмъртен. "Няма човек, освен от когото бог се е отвърнал, да не види.. преди смъртта небесната светлина и нетленния мир". Ем. Станев, А, 88. Беден ли?... Не!.. Биваше ли да се доглеждат някакви си оръфани покривки на тленната плът, когато можех да въплътявам като на игра в нежни песни и най-нетленните сънища? О. Василев, ЖБ, 290. Така, облечена в дрехи от аксамит и оловир и увенчана с корона, сияеща с нетленна хубост, княгиня София бе погребана под сводовете на църквата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 168. На вас, о хора със въображение, / търсачи на звезди и светове, / оставям туй което е нетленно, / макар несъвършено — стихове. Л. Даскалова, С, 38. Там, жаден за смърт под нетленния блясък / на вечний мир и на вечния ден, / той среща на мълниите гордия трясък / и пада от царствено щастие огрян. Д. Дебелянов, С 1936, 20. Нетленна слава.