НЕТЛЕННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕТЛЀННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от нетленен. Горният свят за тях бе божествена справедливост, нетленност и блаженства или пъкъл с катран, а за мене бе смърт и отрицание. Ем. Станев, А, 181. Из тракските земи ръце незнайни обличали в нетленност тленен прах. В. Марковски, ПЗ, 46.