НЕТО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀТО частица. Остар. и диал. Нито; нити. От първите още дни на нашето запознаване усети Борковски към мене голямо поверение, и ми приказваше за своите работи, без да предъвква, нето да се сумнява. Св. Миларов, СТЦ, 47. Да работим за туй братско сближенье: / да затегнем съплеменни нам свързки, / .. / Инак, знайте, няма за нас спасенье, / нето изглед за честито живянье. П.Р. Славейков, С, 5.

НЀТО съюз. Остар. и диал. Нито; нити. Храмове не са имали [славяните на Балканския полуостров], нето идоли, нето пък редът на жреците се е бил още развил и определил като отделна каста. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 117. Ти без мене нищо не можеш направи, не зло, нето добро. М. Петров, ПВ (превод), 28. Вечерта се върнах в къщи — досущ смутен. Нето хапнах нещо, нето продумах, ами на часа си легнах. Св.

Миларов, СЦТ, 26. Там горе, зад балкана, има място / не е прочуто, нето толко хубаво. П.Р. Славейков, СК, 132. Повиках веднъж, повторих, / с конче си двори обходих, / никой ме не чу, не видя, никой ме вкъщи не прие, / нето ме куче залая, / нето ми котка измеца. Ц. Церковски , Съч. II, 175.

НЀТО нареч. 1. Търг. При измерване тегло на стока — без опаковката, без дарата; чисто. Противоп. бруто. Премериш го със дара — / огъва се кантара / мъчително, виновно, / от тежест, безусловно, / но мериш ли го нето, / търси го ти в небето. Кр. Вълков, МОО, 186.

2. Финанс. При получаване на сума — като се приспадат удръжките.

3. Като същ. ср. Чисто тегло, измерено без опаковката. Не гледайте, че те [инвалидите] са беззащитните / и болни мъченици на покварата, / че и от тях обират ненаситните / думбази дял от нетото и дарата. Др. Асенов, Събр. пр, 118.

◊ Бруто за нето. Без да се приспада дарата. И от тия две противоположни желания почти всякога се проявяваха спорове и препирни,.. Ала най-големите препирни произтичаха от новозаведения ред — да се дава бруто за нето. Д. Калфов, ПЮН, 12.

— От ит. netto 'чист'.