НЀТОП

НЀТОП м. Диал. Сребърен женски накит, който се носи на главата и челото. "Стойничко, моя душичко, / лел тя е глава боляло, / зачто не дойде до мене: / яз имам билка от глава, / позлатен нетоп на глава, / главата да ти помине, / тъгата да ти размине." Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 267.

— От гр. μέτοπον. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква