НЕТОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕТО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. чни, прил. 1. Който не е в пълно съответствие с действителността, не е напълно верен, точен. Според моята мярка на окото, която, във всеки случай, не е толкова неточна, аз не бих му дал повече от един метър и двайсет и пет сантиметра. Д. Калфов, ПЮН, 43. Що се отнася до тясно биографичните данни, .., те, .., са в повечето случаи неточни, непълни или изцяло неверни, защото Апостолът и тях подчинява на общия план, който следва пред съда. Ив. Унджиев, ВЛ, 342. Любопитният, този събеседник, не се задоволи от моите уклончиви и неточни отговори за кой съм.. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 48. Неточни факти. Неточно измерване.

2. Обикн. като сказ. опред. Който не представя, предава, разказва нещо напълно вярно, в пълно съответствие с действителността. Той е неточен в информацията си.

3. За изстрел, удар и под. — при който има отклонение от целта, грешка; погрешен. Моята рота тръгна в атака енергично и с въодушевление. Забелязаха ни едва когато наближихме блатото и откриха по нас огън, все още рядък и неточен. П. Вежинов, НС, 49. Всеки ден се фехтовахме със саби и забелязах, че ударите му стават неточни, а погледът му не е така остър. А. Дончев, ВР, 183.

4. Обикн. като сказ. опред. Който не се явява, не идва на време. Винаги е неточен на заседанията. // Който не изпълнява всичко навреме, както трябва, както се изисква. Неточен куриер.