НЕТОЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕТО̀ЧНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отсъствие на точност. Непривикнал на бездействие и на неточност, Левски нервно извади от джоба на палтото си тескеретата, които вчера сам си бе изфабрикувал, и ги разгледа отново. Ст. Дичев, ЗС II, 299. — Франсоаз — казвам, — аз винаги съм бил искрен и точен в информациите си освен един-единствен път. Но и този единствен път неточността ми съвсем не е била в резултат на двойна игра. Б. Райнов, ГН, 201.

2. Нещо неточно; грешка, неправилност. Той вика:.. "Город Одеса и Черно море!", а зрителят гледа Кавказките планини.. Той не е виждал ни едните, ни другите и няма защо да се сърди за тия малки географически неточности. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 156. Майор Фришмут повдигна равнодушно глава от картата, върху която опитното му око беше забелязало някои неточности. Д. Димов, Т, 208. Във втората част [на Буквеницата] ся срещат така же големи неверности и неправилности в превода, .., същите неточности в язика. БКн, 1895, апр., кн. 1, ч. II, 236.