НЕТРЕПЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕТРЀПЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Който не трепва, не се плаши, който запазва спокойствие; смел, безстрашен. В боя он беше нетрепетен, в предприятията си — дързостен. Г. Кръстевич, ИБ, 273. Син му [на Вагарш] же Хорсов, воцарив ся на негово място, .., минал с арменските войски великата Кавказка планина и ударив .. нетрепетните ония народи, победил ги съвършено и ги нагонил. Г. Кръстевич, ИБ, 38-39.