НЕТРУДОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕТРУ̀ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е свързан с труд, работа. Рентата е нетрудов доход.

2. Който не живее, който не се издържа от собствения си труд. Голяма част от населението се превърнало в нетрудова маса. Тя водела празен, макар и оскъден живот, поддържан от подаянията, които ѝ подхвърляли римските императори и богаташи. Ист. V кл, 144.