НЕТЪРПЕЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕТЪРПЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма търпение, не може много или дълго да търпи, да чака. Хората бяха сприхави, нетърпеливи. Чукаха нервно, ядяха бързо, плащаха веднага и изскачаха навън. Г. Белев, КВА, 19. Чуваха се редки изстрели и на разни места из селото нетърпеливи бойци излизаха от домовете си, за да се притекат на помощ на сражаващите се четници. Д. Талев, И, 510. И топло е, по бързеи булки дръстят козяци, нетърпеливи овчарчета обикалят вирищата, само тъй си е ред — докато се не окъпе мечката, никой не смей да потопи снага във водата. П. Т. Тодоров, И I, 27.

2. Който изразява нетърпение, който е изпълнен с нетърпение. Васил Вишов на няколко пъти вече подканяше детето да си вървят, но то, устремило целия си поглед

в трактора, правеше само нетърпелив жест, без да продума, без да откъсне очи от чудната машина. Ил. Волен, МДС, 131. Виждаха се ясно лицата на войниците, нетърпеливите движения на конете, саблите, които проблясваха. Й. Йовков, Разк. II, 164. Беше пак неделя. Свещеникът даваше отпуск. Неговият нетърпелив глас кънтеше в продълговатия свод на черквата. Ст. Дичев, ЗС I, 87. С едри нетърпеливи крачки той забърза към първия етаж. Д. Димов, ОД, 27.