НЕТЪРПИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕТЪРПЍМ, -а, -о, мн. ‑и, прил. 1. Който има лош, тежък характер и общуването с него не може да се понася или трудно се понася; непоносим. — Ама вие мъжете, сте нетърпими — каза след малко Нона. — Посближите се с някое момиче и отведнъж — права. Й. Йовков, ЧКГ, 20. // Който е присъщ на такъв човек; непоносим. Нетърпим характер.

2. За неприятно усещане, чувство, изживяване — който е толкова силен и мъчителен, че трудно се понася или не може да се понесе; непоносим. Изведнъж от вътрешността на къщата прозвуча остър продължителен вик на нетърпима болка и отчаяние и бавно утихна. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 228. Детето ревеше, ..; това крехко същество чувствуваше само едно нещо: нетърпимия глад. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 16. От няколко дни насам бяха се заредили нетърпими горещини. Й. Йовков, Ж 1945, 150. "Нагоре към върха!" И глъхна далече / зад пътника глъчка и шум нетърпим. П.К. Яворов, Съч. I, 91.

3. Който създава, причинява неприятни, мъчителни усещания, чувства, изживявания и трудно се понася; непоносим. Нетърпим гнет.