НЕТЪРПИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕТЪРПЍМО нареч. 1. По начин да не може да се понася, търпи; непоносимо. В залата вонеше нетърпимо на мокри шинели, на ботуши, на вакса. П. Вежинов, НС, 81-82. Една нощ, когато мъката нетърпимо я душеше, стана от леглото и тихичко се измъкна навън. Ем. Станев, ИК III и IV, 517.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, става и под. Означава, че нещо не може да се понася, търпи, изтърпи; непоносимо. Нетърпимо и страшно беше да го слушаш. Й. Йовков, Разк. II, 63. Какво си потеглих аз през онази дълга нощ, в онзи затвор там от глад, от бълхи и.. един господ знае... беше несносно и нетърпимо. П.Р. Славейков, БП I, 4.