НЕУБЕДИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУБЕДЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. 1. Обикн. като сказ. опред. Който не убеждава в нещо събеседника си, читателя си и под. със силата на аргументи, факти или на художествени идеи или образи, които създава. Той е неубедителен в речта си. Авторът е неубедителен в разказите си за селото.

2. В който или с който не се постига такава убедителност. Колкото повече се вдълбочаваше в нея [драмата], толкова тя му се виждаше по-неиздържана, риторична, пълна с излишен, неубедителен патос и с външен драматизъм. М. Кремен, РЯ, 557. Остане ли на актьора неуяснено душевното състояние на героя — получава се най-често несигурен и неверен тон, неубедителна реч. Ст. Грудев, ББ, 45. Неубедителен разговор. Неубедително извинение.