НЕУБЕДИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУБЕДЍТЕЛНО. Нареч. от неубедителен. — Ти не си добре, снахо? — рече той плахо, предупредително. — Какво ти е? — Нищо не ми е, тетьо — отвърна вяло и неубедително Станка. Г. Караславов, ОХ, 455-456. — Не бой се, казвам ти, няма да те оперират! — неубедително лъже Маринчо. Н. Стефанова, ОС, 13.