НЕУВАЖЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУВАЖЀНИЕ, мн. няма, ср. Обикн. с предл. към. Липса, отсъствие на уважение към някого или нещо; непочтителност, пренебрежение. Колкото и да имаше желание да вземе за почест и да извика "ура" при появата на княза, Найден не намери сили за това.. Той за пръв път почувствува неуважение към княза. Как можа той да позволи подобно нещо? Защо излезе пред тая тълпа? В. Геновска, СГ, 117. Ташев долови в гласа ѝ една нотка на неуважение или поне на пренебрежение и застанал нащрек, попита сърдит. Т. Монов, СЧ, 47. Българският народ робувал за наказание поради греховете на неговите водители, поради тяхната гордост и неуважение към вярата, а не поради слабост и безсилие. Ив. Кънчев, БР, 1931, кн. 6, 192. — Вие, милички, защо не викате както трябва? Знаете ли какво значи това? Неуважение към нашия велик съюзник. Д. Добревски, БКН, 39.