НЕУВЕДА̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неуведаем. В лавровия венец на Ботева-героя се вплитат и вечнозелените листа на мирт, който кичи челото на певеца. Тия последните и запазват неуведаемостта на тоя венец. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 60.