НЕУВЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУВЀРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не вярва достатъчно на нещо, съмнява се в нещо. — Майка ми — подхвана той неуверен в правотата на своето обяснение, — като прочела писмото ми, паднала в несвяст, защото си помислила, че аз вече никога няма да ида да следвам. Г. Караславов, ОХ I, 272. Бай Михал, разтревожен от думите на спирача, но все още неуверен в тяхната истинност, поглеждаше към покрива и събираше камъчета, за да прогони виещите се щъркели. Ем. Станев, ЯГ, 97. // Който не е сигурен в знанията, във възможностите си и изпитва страх, съмнение, колебание. Полето на литературата, в която той боравеше властно,.., а аз едвам още пристъпях боязливо, като неуверен ученик, ни бе сближило. Ив. Вазов, Съч. ХII, 162. Неуверен в себе си.

2. Който изразява съмнение, колебание, неопитност и др.; колеблив, нерешителен. Гласът ѝ отначало бе тих, неуверен, трепереше, но постепенно тя се съвзе и започна да говори спокойно. П. Проданов, С, 15. Документите бяха написани с пишеща машина на гръцки. Под текста на всеки от тях стоеше печат на ЕАМ и груб, неуверен подпис на ръка, която още не бе свикнала да си служи свободно с перото. Д. Димов, Т,

642. И той пак тръгна с неуверени крачки, като се оглеждаше тревожно. П. Стъпов, ГОВ, 5. Неуверени движения. Неуверена походка. Неуверен глас.