НЕУВЯХВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУВЯ̀ХВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За растение — който не увяхва, не изгубва свежия си вид; невехнещ. Неувяхващи горски теменужки. Неувяхващо цвете.

2. Прен. Който не намалява, не отслабва с минаване на времето, а остава, трае вечно; невехнещ. Неувяхваща е славата на Авицена, гениалния философ, лекар, естествоизпитател и поет. Л. Мелнишки, ПОС, 47-48. Меките светлокестеняви коси, гълъбовите очи, гладките бузи, покрити със светъл мъх, високото чело без ни една бръчка — всичко още носеше белег на неувяхваща младост, макар Недялка да бе родила четири деца, едно от които бе погребала. В. Геновска, СГ, 20. Единствено разнообразие внасят в тоя живот неувяхващите спомени за прежните волни дни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 8. Неувяхваща красота.