НЕУГАСВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУГА̀СВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Неугасим, негаснещ. Гороломов продължаваше да пише с неугасващо въодушевление и неуморно. Ив. Вазов, Съч. ХI, 147. По-ясно от всеки друг път аз разбрах, че дори много легенди не са само наивно творчество, а едно тъмно упование, една неугасваща вяра сред мрака на голяма скръб. Й. Йовков, Разк. III, 92-93.