НЕУГАСИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУГАСЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За огън, светлина, пожар и др. — който не може да се угаси, да престане да гори или да свети; негасим, негаснещ, неугасващ. В древните римски храмове весталките са пазили неугасимия свещен огън. Ал. Константинов, Съч. I, 184. В такава нощ навярно заговорниците бдят, / неугасимите пожари се разгарят, / самоубийците решават своя път... Е. Багряна, ВС, 58.

2. Прен. Поет. За чувство, изживяване — който е много силен, траен и не изчезва; негасим, негаснещ, неугасващ, неутолим. Пощади съдбата живота на смелия борец, поддържан от неугасима любов към народа, към свободата му. З. Сребров, Избр. разк., 92. Човечеството се освобождаваше от властта на боговете .. и на собствените си институции, за да се обърне с лице към себе си и към неугасимата мечта за свобода, равенство и братство. Ем. Манов, ПС, 44.