НЕУГА̀СНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Поет. Епитет на бъдник, който не угасва цяла нощ срещу Коледа. Да се намерят два братя: / да ми се братски прегърнат, / да ми се жежко целунат, / та да ми пламне бъдника, / бъдника — неугасника. Е. Багряна, ЗМ, 17.