НЕУ̀ГЛЕДЕН

НЕУ̀ГЛЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който няма хубав, изискан и приятен вид, който не е угледен; неспретнат. По фигура и външност аз съм неугледен човек. А. Гуляшки, ЗР, 45. Турчинът поглеждаше изпод око неугледния гяур, изпоцапан с кюмюр до бялото на очите, с потни кичури над челото и големи кокалести ръце. А. Христофоров, А, 13. Шумната глъч на разтъртените от работа стопанки,.., както и не‑

угледните, отдавна небръснати лица на мъжете — полуселяни, полуграждани — с техните мазни калпаци,.., изведнъж го хвърли в отчаяние. А. Христофоров, А, 161. То беше кротко, слабичко, негледано дете, с вехти и неугледни дрешки, отраснало без майчина грижа. И. Петров, НЛ, 226. // Който не е направен или подреден добре, красиво, с вкус. Предполагам, че само от състрадание към мене се стърпя да заяви, че достойнството ѝ на съпруга на професор в оставка не ѝ позволява да заживее в такъв неугледен кантон. А. Христофоров, О, 123. Неугледно жилище.

Списък на думите по буква