НЕУДАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУДА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Нежел. 1. Неуспешен, несполучлив, безуспешен. Раздразнен, какъвто беше през целия ден, той [Дъбов] си представи как, ако би могъл, би заровил с пръст това диво село, за да зарови с него и своя досега неудачен живот. Х. Русев, ПС, 155-156. Печенков би умрял спокоен и щастлив, ако знаеше, че другарите му се измъкнаха невредими от неудачното нападение... Г. Караславов, Избр. съч. VI, 313. Крал Теодорик, царствующий на Тулуз в полуденната Галия, развалив приятелството си с римляните, което след неудачното свое на Арла града воевание бе .. отново.. потвердил.., дигна ся с войската си на война. Г. Кръстевич, ИБ, 249.

2. Неудовлетворителен, лошо или неподходящо направен, извършен. Подземните течения са много по-капризни. Един неудачен каптаж може съвсем да ги прогони. П. Делирадев, В, 153. Вдясно от пътя стоеше прав и козируваше с разперени пръсти и неприбрани крака възрастен съветски войник.. имаше нещо смешно в него — във фигурата му, в неудачното му козируване. П. Вежинов, ВР, 41-42.

3. Който не е подходящ, който не отговаря на изискванията. Неудачен лектор.

— От рус. неудачный.