НЕУДАЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУДА̀ЧНИК, мн. -ци, м. Човек, който няма успех в начинанията си, на който не му върви. По-лесно е,.., да се превъплътиш в образа на преуспяващия и да станеш негово второ аз, отколкото да влезеш в кожата на неудачника и да понесеш на раменете си тежкия му кръст. А. Гуляшки, ДМС, 129. Слав, операторът, е неудачникът в групата ни. И такъв е нужен, за да има по кого да измерваме собствените си постижения. Бл. Димитрова, Лав., 20. От една страна, сърцето на Емилия теглеше към този човек от миналото, който събуждаше тъж‑

но съчувствие на несретник, скиталец и неудачник. Ст. Даскалов, СЛ, 245.