НЕУДОБНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУДО̀БНО. 1. Нареч. от неудобен. След една такава вечеря в съдията, .., намери Марина заспала на мушамената кушетка в кабинета. Беше полегнала неудобно и краката ѝ опираха линолеума. Ем. Станев, ТЦ, 41. Замълчавам. Генералът поглежда към шефа ми. Онзи се размърдва неудобно на стола си и забелязва: — Ти си постъпил по същия начин, както и Ангелов. Ти си повторил грешката му. Б. Райнов, НН, 279.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, става и под. а) Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че някой не се чувствува добре, приятно на някакво място, че нещо му създава затруднения или неприятни усещания. Става ми неудобно да стоя на това място. б) Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва смущение, неловкост, затруднение и под. Беше ми неудобно да задавам такъв интимен въпрос. в) Обикн. със следв изр. със съюз да. Означава, че се изпитва неудобство от нещо, че е неуместно, не е подходящо да се извърши, направи нещо. Неудобно е да отидеш без предупреждение у тях.