НЕУДОВЛЕТВОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУДОВЛЕТВОРЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не изпитва удовлетворение, тъй като не е получил това, което му е необходимо, което е искал, очаквал, към което се е стремил; незадоволен. Модата може да се разглежда не само като заместващ механизъм за удовлетворяване на неутолена потребност от признание, внимание и уважение от страна на околните, но и като способ за компенсация на неудовлетворения човек в ежедневното общуване. Хр. Домозетов, ОР, 126. Той винаги все се готвеше за нещо, все се хвърляше в борбата и излизаше от нея неудовлетворен, непостигнал това, за което се бе готвил. В. Геновска, СГ, 426. Вяра обича силно поетите;.. — от руските обича Лермонтова, но сега предпочита Надсона: поезията му е благородна въздишка на една страдающа душа, неудовлетворена от настоящето. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 147.

2. За материална, духовна или др. потребност — който не е задоволен, удовлетворен; незадоволен. В устата му лепнеха слюнките на неудовлетворена жажда. В. Андреев, ПР, 162. Неговата намръщеност, кой знае защо, подчинените му вземаха като израз на голяма неудовлетворена взискателност. Н. Антонов, ВОМ, 104. Неудовлетворени потребности. Неудовлетворени жилищни нужди.

3. Прен. Който не е осъществен, реализиран, удовлетворен; незадоволен. А дали в нейната ревност, в нервността, припряността ѝ не се крие болката от неудовлетворено майчинство. Ст. Чилингиров, РК, 237. Неудовлетворени амбиции.