НЕУДОВЛЕТВОРЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУДОВЛЕТВОРЀНИЕ, мн. няма, ср. 1. Чувство на неудовлетворен; неудовлетвореност, незадоволеност. — Излезте, капитан Илиев, но действително за малко. Имаме важна работа.. — Впрочем не би ли могъл вуйчо ви да почака? — с известно неудовлетворение добави полковникът. П. Илиев, ЛВ, 229. Колкото по-близо я опознавах, толкова повече усещах нейната изключителна обич към прекрасното, присъщото на таланта постоянно неудовлетворение от постигнатото и терзаещото трудолюбие. ЖД, 1967, кн. 6, 5. Едно неопределено чувство на неудовлетворение остана дълбоко скрито в душата му. Кр. Кръстев, К, 18. Макар да изпитваше [Ханко] едно общо неудовлетворение от себе си, утешаваше се с работата си в манастира. А. Гуляшки, ЗР, 594.

2. Рядко. Липса на задоволяване, удовлетворяване. Болестта и преждевременната смърт са появляват като просто и необходимо следствие.. от несоблюдението на жизнените условия и от неудовлетворението на жизнените потребности. Знан., 1875, бр. 19, 296.