НЕУДОВЛЕТВОРЀНО. Нареч. от неудовлетворен; с неудовлетвореност. Капитанът с вдигната чаша чакаше да се чукне с момичето и когато срещна нейния поглед, неестествено белите му зъби блеснаха и той някак си неудовлетворено и тъжно прошепна. Д. Кисьов, Щ, 118.