НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУДОВЛЕТВОРЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Чувство на неудовлетворен; незадоволеност, неудовлетворение. Когато разбираше [Бъркола], че се напи, че главата му зашумя празна и развеселена, нейде из него остана будно усещането за пустота и неудовлетвореност. Д. Добревски, БИ, 232. Времето до идването на Лиляна пропадаше във вдлъбнатина от безпокойство и неудовлетвореност. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 52.

2. Качество на неудовлетворен. Неудовлетвореност на амбиции.