НЕУДОВЛЕТВОРИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУДОВЛЕТВОРЍТЕЛЕН, -лна, ‑лно, мн. -лни, прил. 1. Който не удовлетворява, не задоволява с качеството, съдържанието, същността си; незадоволителен. Хилядите зрители, които вчера бяха изпълнили всички места на стадиона, бяха свидетели на неудовлетворителна и на моменти остра игра. РД, 1959, бр. 257, 4. — Неудовлетворителният отговор на Портата към предложенията от Игнатиева, ще бъде последван от изискванието на война от страна на Росия. НБ, 1876, бр. 40, 158.

2. Като същ. неудовлетворителен м. Остар. Оценка за слаб успех на учащ се; двойка, незадоволителен.

— От рус. неудовлетворительный.