НЕУДОВЛЕТВОРИТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУДОВЛЕТВОРЍТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неудовлетворителен; незадоволителност. Литературата.. — не е нищо друго, освен една страна на човешката деятелност, в която най-силно се усеща веенето на обществения дух. Не е трудно зад това определение, въпреки всичката му неудовлетворителност, да почувствуваме влиянието, което още през тия години упражнява върху него [Т. Влайков] такъв мощен дух, какъвто е бил Н. Г. Чернишевски. Ив. Богданов, СП, 79-80. Колкото за язика на ръководството, отсега ся признавам, че той е неудовлетворителен; но тази неудовлетворителност е неизбежна при настоящето състояние на българския язик. И. Гюзелев, РФ, V-VI.