НЕУДОВОЛСТВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУДОВО̀ЛСТВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Неприятно чувство на неодобрение на нещо, на недоволство от някого или от нещо. Няколко пъти Светла се отби и у Калъчеви, като се правеше, че не забелязва едва прикритото неудоволствие на старите. Ем. Манов, ДСР, 265. Една от песните особено се хареса, но тя я прекъсна на средата... Сърбинът забележи неудоволствието по лицата на някои от присъствующите. Ив. Вазов, Съч. ХII, 97-98. Тя [врачката] ме гледа и чака да кажа още нещо. Аз продължавам да мълча. По лицето ѝ преминават неудоволствие и гняв. Н. Каралиева, Н, 76. Ромейските младежи с неудоволствие следели пробуждането на българското съзнание у съучениците си.. — и дори ги заплашвали с убийство. Хр. Бръзицов, НЦ, 86.

2. Липса, отсъствие на удоволствие, на приятно чувство при възприемане, консумиране на нещо. За неудоволствие на някои от читателите си, аз ще кажа и за себе си няколко думи. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 205. Гледах с неудоволствие филма. △ Ям с неудоволствие. △ Изпих с неудоволствие лекарството.

3. Само ед. Отсъствие на готовност, на радост, желание при извършване на нещо. — Развържете го! Слугите изпълниха тая заповед с неудоволствие и зачудени. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 81. "Пили са кафе" — помисли той и с огорчение си спомни как Мери с неудоволствие му правеше кафе. Д. Кисьов, Щ, 399.