НЕУДЪРЖИМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕУДЪРЖЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е пълен с много сили, енергия и не овладява силните си чувства, жизненост; неукротим, неусмирим, буен. Те [момчетата] се носеха като вятър, извиваха глави и се переха, за да наподобят от себе си буйни и неудържими коне. Й. Йовков, Ж 1920, 133. Неудържим момък.
2. Който е присъщ на такъв човек, който е проява на жизненост, енергия; буен, неукротим. Неудържим темперамент. Неудържим нрав.
3. За вода, вятър и под. — който се движи, проявява с много голяма скорост и сила и не може да бъде удържан, спрян; неукротим, необуздан, буен, стихиен. Водата под кичестия чинар бликаше неудържима и пенлива. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 191. Неудържимата виелица на свирепите ветрове бъхти сичко напреде си. П. Кисимов, ОА,I (превод), 62. // Прен. Който е изпълнен с жизненост, с бодрост, с живот; буен, неукротим. Неудържими младежки години. Неудържим ход на времето.
4. Прен. Обикн. за чувство, страст и под. — който не може да се сдържи, скрие и се проявява силно, стихийно; несдържан, неукротим, неусмирим, необуздан. След представлението, овладян от неудържимо любопитство, Добри прескочил на тъмната сцена и там, скрит зад кулисите, наблюдавал друга картина. Ст. Грудев, ББ, 8. Неудържимо вълнение души гърдите му, сълзи замъгляват очите му. Й. Йовков, ПК, 80. На хитлеристките войници и офицери, които минаваха по шосето и с влака, тя [Лиляна] гледаше с неудържима ненавист, като на лични врагове, които са я обидили и са отнели щастието ѝ. Г. Караславов, Т, 72. — Ето нашия свят, ето нашата земя! — завика с неудържима радост Ян Бибиян. Елин Пелин, ЯБ, 148. Лежеше тя [Яна], изтощена докрай от току-що стихналите болки, не я болеше вече нищо, гърдите ѝ се напъваха до разкъсване от неудържими викове. Д. Талев, СК, 121-122. // За танц, игра, веселие и под. — който е бърз, енергичен, жизнен; неукротим, буен, вихрен. Въртенето расте, усилва се, става неудържимо, вихрено. Л. Стоянов, Х, 43. Гайдата редеше ситно-ситно, играта ставаше буйна, неудържима. Й. Йовков, Ж 1945, 17.