НЕУДЪРЖИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУДЪРЖЍМО нареч. 1. С голяма скорост, сила; неукротимо, необуздано, стихийно, буйно. Конят неудържимо се хвърляше напред. Вятърът блъска неудържимо по прозорците. // С много жизненост, енергия; вихрено. Хорото неудържимо се люлее.

2. Без сили да се сдържа, с подчертана външна изява, нескрито и с голяма енергия; необуздано, несдържано, неусмиримо, силно, буйно. Само слабите и страхливите хора избухват неудържимо и почват да крещят истерично, когато чувствуват слабостта си. М. Марчевски, ОТ, 178. Изведнъж тя заплака. Така неудържимо започва да плаче човек, свикнал с нещастието и почувствувал за пръв път истинската нежност. Л.

Александрова, ИЕЩ, 284. Ръцете му, останали без сили, неудържимо трепереха. Ст. Марков, ДБ, 384. Намерила отдушник, болката му се изливаше сега неудържимо. Кр. Кръстев. К, 170.

3. С прил. В много висока степен; изключително, безкрайно. Но Любчо не можеше да дава никакви обяснения, защото плачът беше неудържимо стихиен и му пречеше да говори. Д. Немиров, КБМ, 74. Майка ми, неудържимо отчаяна, се хвърли на леглото и заплака горчиво, високо, с глас. П. Михайлов, ПЗ, 7. Неудържимо щастлив.