НЕУДЪРЖЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или състояние на неудържим; неусмиримост, неукротимост, необузданост. — Само те моля да изтърпиш,.. — изрече разнежено той, но тя вече бе стигнала до неудържимост и кресна в лицето му. Ст. Даскалов, СЛ, 515. Неудържимост на чувствата.