НЕУЗАКОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУЗАКОНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е станал законен, не е придобил законна форма. Водена от силна любов, тя напуща своя мъж, висш административен служител. Но отхвърлена от висшето общество поради неузаконените ѝ връзки с Вронски, далеч от горещо обичания син, Ана [Каренина] дълбоко страда. Лит. Х кл, 54. Неузаконена продажба.