НЕУЗДАНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУ̀ЗДАНО нареч. Диал. Неочаквано, ненадейно, внезапно; на неуздавица, ненаузда, ненаузданица. — Неуздано се срещнахме и сбъркахме конците. — И не му [на вълка] стреляхте?! — Стрелях му, когато удари през бранището. Н. Попфилипов, РЛ, 94.