НЕУК —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕУ̀К, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не се е учил, не е образован; малограмотен, неграмотен, непросветен, безпросветен2, необразован, неучен. Той [Велко] наистина искаше да се научи да пише, винаги бе съжалявал, че бе останал неук. Д. Талев, И, 200. Беше неук, но схватлив и практичен търговец. Г. Караславов, ОХ III, 282. Обикновените неуки люде безропотно понасяха теглото. Г. Дръндаров, ВЗ, 21. Те искаха да слушат евангелието на български, защото бяха неуки и не разбираха гръцки. А. Христофоров, А, 146-147.
2. Стесн. Пренебр. Който не е получил достатъчно знания и умения в някоя област, чрез системно учене, обучение; неподготвен, некомпетентен. Тя [Будевска] има в някои роли подчертан успех (..) и този успех разсейва окончателно създаденото от случайни театрали и неуки вестникари мнение, че на актрисата не бива да се дават роли в български пиеси. Ст. Грудев, АБ, 81. Само по куртка, разкопчан и поруменял, дописникът даваше високо и малко сприхаво наставления на неуките художници. П. Вежинов, ЗЧР, 136-137. Викат някой неук селски любител и той фотографира покойното. Но той, нещастният, нито химикали има, нито пък знае как да върши тая фина работа. О. Василев, ЖБ, 195. Той бил толкоз неук в изкуствата, щото дал.. строго повеление, в случай, ако са разбие или са изгуби някоя статуя, да направят непременно таквази. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 317.
3. Като същ. неукият м., неуките мн. Лице, което не е учило, не е образовано. — Теодосие, с една дума ли искаш да ти дам уразумение! — отговори старецът бавно и сякаш укорно,.. Все също е то да научиш неукия да чете буквите изведнъж от алфа до омега. Ст. Загорчинов, ДП, 218. Ходел между хората, помагал на сиромасите и учел неуките на ум и разум. А. Каралийчев, МИ, 31. Пуст и опустял даскаллъкът, все да обясняваш на неуките, да им пълниш главите с мисли. Д. Мантов, ХК, 10.