НЕУКЛОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУКЛО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. 1. Непоколебим (в 1 знач.); непреклонен, постоянен, твърд. Гърците употребиха сичките тънки хитрини на своята фенерска дипломатика, за да убедят българите, че тъй ще стане уж по-добре, но представителите останаха неуклонни в своя предначертан проект. Г, 1863, бр. 6, 41. Докогато / ми е уречено да съществувам, / рол скромна имам тук да изпълнявам / и в безпреривния въртеж световен / на поста си ще бъда, неуклонна! Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 173.

2. Който не се променя, не се отклонява от целта; непоколебим, постоянен. Надарен със силна неуклонна воля, .., Миладинов притежавал и необикновения дар да убеждава дори своите врази. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 365. Предметът е мъчен, но подбуден от вашето неуклонно внимание, аз са не отчайвам да ви го обясня, доколкото е възможно. Д. Витанов, НС (превод), 91. По тази огнена диря то [слънцето] върви с неуклонна точност от година на година, от век до век. Д. Витанов, НС (превод), 35.

— От рус. неуклонный.