НЕУКЛОННО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУКЛО̀ННО. Остар. Книж. Нареч. от неуклонен; непрекъснато, постоянно. Мислите неуклонно ме носеха към майка ми и сестрите ми. К. Величков, ПССъч. I, 21. Несподелената мъка разяждаше още повече неопитното ѝ сърце и тя вехнеше неуклонно. Кр. Кръстев, К, 210. Родопите изведнъж се извисяват и ограничават погледа ви само напред, като че ли искат да ви кажат: вървете неуклонно напред, там ви чакат възвисени трепети и девствена красота. М. Тошков и др., НР II, 166. Като се спира на поддържката от честните български граждани, то [правителството] ще преследва неуклонно всички престъпни дела, от когото и да са извършени. Бълг., 1902, бр. 447, 2.