НЕУКОРИЗНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУКОРЍЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Безукорен, безупречен, безукоризнен. Приемете нашите съболезнования за тежката загуба, която ви постигна със смъртта на покойния ви съпруг и неукоризнен народен деец. Пряп., 1903, бр. 81, 2. Величественото целомудрие на неукоризнения живот ся изобразява неподражаемо във великолепната онази поезия на латините, важна и горда като същите тези миродержавници. П.Р. Славейков, ПВЖ, 14. И тъй, неукоризненото поведение, чистотата на помислите .. и приличието в изражението нека бъдат неотемлеми свойства на онези, които са призвани да бъдат полезни учители и наставници на народа си. Съв., СбПер. пII, 76.