НЕУКОРИЗНЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУКОРЍЗНЕНО нареч. Остар. Книж. Безукорно, безупречно, безукоризнено. Жена, която намерва препятствия, за да направи мъжа си добър, не тряба да са отчайва, .., като има предвид, че природата и законът я отождествиха със съпруга ѝ, .., че тя носи неговото име, което както го е приела, тъй тряба неукоризнено да го остави на децата си. П.Р. Славейков, ПВЖ, 73.