НЕУКРЕПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУКРЕПЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е укрепен, защитен от падане, срутване, събаряне със зид, подпори и под. Неукрепени стени на кладенец. Неукрепени минни галерии.

2. Воен. Който няма укрепление за отбрана, съоръжения за защита. Долу, между двете чуки гъмжеше народът из тесните улици на долния, неукрепен град. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 128.