НЕУКРЕПНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУКРЀПНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който още не е укрепнал, не е станал физически устойчив, издръжлив, силен, як; незаякнал, незакрепнал. Шаячната му полушубка с агнешка яка, рижа и тя като косите му, се въртеше около тънкото неукрепнало тяло. Ем. Манов, ДСР, 301. Па с прострени ръчици то закрета смешно с неукрепналите и разкрачени нозе. Ив. Вазов, Съч. ХII, 44. До него долетя ехото на "Вятър ечи, балкан стене"... Пеяха я неколцина мъже. После викове, крясъци, детски неукрепнали гласчета... М. Грубешлиева, ГР, 168. // Който още не се е възстановил, подобрил състоянието си, не се е стабилизирал. Неукрепнало здраве.

2. Прен. За качества, чувства, убеждения и др. — който не е утвърден, не е станал устойчив, крепък, траен и непроменлив, незакрепнал, незаякнал. Макар писана по Петко Тодоровски маниер... и въпреки неукрепналата още дарба на неизвестната Дофина, тази идилия правеше на времето си голямо впечатление. М. Кремен, РЯ, 360.

3. Прен. Който не е станал траен, устойчив, не е утвърдил мястото, значението си; неутвърден. Неукрепнала власт. Неукрепнала партия.