НЕУКРЕПНАЛОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕУКРЀПНАЛОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неукрепнал. Ние можем със сигурност да ги [слабостите] очакваме и в книгите на начеващи поети.. Но в случая не става дума за единични пропуски, за понятна неукрепналост на младостта, а за нещо по-трайно и по-обезпокоително. ЛФ, 1956, бр. 8, 2. Неукрепналост на мускулите.